Не съм аз, щом се погледна в грозно огледало, не съм аз – човешкото в мене е заспало, не съм аз,щом очи не мога да отвърна, когато  хорската поквара ме обгърне.   Не съм аз, щом към доброто ставам равнодушна, не съм аз - на злото със зло да му отвръщам, не съм аз, безчувствена и апатична към всяко нещо слънчево и романтично.   Не съм аз - към просяка да не изпитвам жал, не съм аз -  в душата ми е буца кал, не съм аз, поредица от скапани неволи, глас нашепващ  дяволски  в мен говори.   Не съм аз – за благото на мрачна нощ родена, не съм аз – порочна, пагубно подземна, не съм аз,  с мраморни, невиждащи очи, в тях да попиват отразени хорските лъжи.

Вместо рецензия прилагам дуетно изпълнение. Чрез него се стремя да дам ключа към смисъла на твоето прекрасно стихотворение така както го разбирам:

Изповед

Искам да убивам,
в този студ със мен
Омразата расте
И всичко живо
Срещне ли ме спира
Дайте ми винтовка
Дайте целият ви ешелон
Агон агон
В пръста ви сива
Калта от тъпи трупове полива
Като смазка
Вечния нагон
Пардон – агон агон
Зениците са сиви
Смях и конски гриви
Попаднал съм във цирк
Щайер щрасе,
Трети бецирк
Трета рота, пети взвод
Около мене диша
Червивия народ
Дермояди прости
Прокажените скъпи гости
На касапницата смела
Във моята фавела
Умри умри умри умри умри
Поздрави свини!
Животно съм излязло
От стомаха на друго животно
Господа
Стройте се поротно
Око изсечено в скалата
Убий умри
Това е занаята
Маята бъбне
Всичко ще се сбъдне
Какви орли
И мечки
Трупове в полето
Трупове в устата
На ламята
В зиналите печки
И във марината
Умри убий
Пори зашивай, пак пори
Мъртъвците са банални
Глупави искри живот
Бий врагу във рот
В гръкляна
Във гръбнака
Във далака
Кървави следи
Към потулените храсти
Тихо късай и дъвчи
Вкусна е мама
Няма измама

Зверушкин

Това вече е слово за високо извисени души...харесва ми, но носи още повече тъга и напрежение. Адмирации

Успех!

Мнооооооооооооооооогоо благодаря :):):):):)